Вестник Екип 7, 28 януари 2021
Лъчезар Каранлъков е музиковед, бивш дългогодишен зам.-прeдседател и гл. секретар на Съюза на българските музикални и танцови дейци, гл.редактор на съюзното издание „Музикални хоризонти“. Преподавател по история на музиката в Националната музикална академия /хабилитационният му труд е „За някои основни философско-естетически възгледи на Димитър Ненов“. В периода 1981-1991 г. е заместник-председател на организационния комитет на Музикални дни „Димитър Ненов“ в Разград. Автор на стотици статии и много филми за българската и европейска музикална култура, включително и на телевизионния филм „Димитър Ненов“ /2 части, 1987 г./.
На 1 януари почина Георги Чимширов (1939-2021). В Разград.
Той бе нестандартна личност. Роден в Чирпан, в града на Яворов и Никола Манев, той сякаш бе всмукал от онзи възрожденски дух, който в днешното ни объркано общество става все по-дефицитен.
Нестандартен е професионалният му път. От дете свири на цигулка. Седмокласникът се изявява като солист на Пловдивската филхармония, под диригентството на незабравимия Добрин Петков. Жоро изпълнява Втория концерт на Николо Паганини. Ръководеният от него чирпански оперетен състав става лауреат на Втория републикански фестивал. Междувременно Чимширов успешно завършва физика и радиоелектроника в някогашния Машинно-електротехнически институт в София. След 1965 година „покорява“ второ висше образование – завършва оперно-симфонично дирижиране в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, в класа на проф. Влади Симеонов.
За Жоро годината 1971 е водоразделна. На 1 октомври 1971 г. е назначен за диригент на Разградския симфоничен оркестър. До смъртта си бе душата на този състав.
Предисторията на Разградския оркестър е изпъстрена с реални факти и романтични легенди (например предполагаемото мимолетно пребиваване в Разград на Ференц Лист около 1848 – 1850 г., инспирирано от своеобразен ориенталски вариант на „вечния“ сюжет за Ромео и Жулиета). Разград тогава е скромен в цялостния си облик, в сравнение с аристократичния Русчук. Но той има и своите духовни стремежи. Един от епицентровете е гимназията „Екзарх Йосиф“ (в нея например учи бъдещият колос на българската култура Боян Пенев, автор на първата и единствена досега българска книга за Бетовен). През 30-те години Разград се гордее със своя талантлив земляк академик Анание Явашов.
Фактите са много и разнопосочни. Чирпанлията Чимширов се интересуваше от тях, добре ги познаваше. Неведнъж се шегуваше, че корените на неговата „нива“, на българското симфонично дело са в Разград. Имаше предвид, че още през 1922 година Илия Бърнев създава първия по рода си симфоничен състав в България. След по-малко от 20 години в центъра на града, с решаващата помощ на една от най-богатите разградски фамилии, е построен Дом на музиканта – уникално събитие в национален мащаб. Тържествено е открит с едно от първите български изпълнения на Деветата Бетовенова симфония.
Жоро добре познаваше историята на втория си „роден“ град. През годините съумя да привлече първокласни музиканти в разградското музикално-творческо всекидневие. Не мога да не спомена диригентите Васил Стефанов, Стефан Вачев, Алипи Найденов, Константин Илиев, Събка Геновска, Иван Бакалов, Николай Тонев, Иван Спасов, Емил Табаков, Красен Иванов и др. Особено близък бе с Илия Темков и с безвременно отишлия си безкомпромисно талантлив старозагорец Димитър Димитров. Днес оркестърът се оглавява от Левон Манукян.
Музикално-обществената дейност на Чимширов бе разностранна. Той бе неуморим труженик, инициатор за провеждането на „Зимни музикални вечери“, „Майски музикални дни“, „Разградска есен“. Солисти в тези и други концертно-фестивални прояви бяха пианистите Люба Енчева, Антон Диков, Николай Евров, Тодор Кювлиев, Жени Захариева, Красимир Гатев, Милена Моллова, Божидар Ноев, Димо Димов, Христо Илиев, Йовчо Крушев, Марио Ангелов; цигуларите Георги Бадев, Боян Лечев, Ваня Миланова, Ангелина Абаджиева; виолончелистът Стефан Попов; певиците Лиляна Барева, Реса Колева, Емилия Максимова, Росица Тренкова, Юлия Миланова, Весела Зорова, Стоянка Христова и др.; Струнен квартет „Димов“ и Клавирно трио „Димитър Ненов“ (Жени Захариева, Ангел Станков и Николай Беспалов), Перкусионен ансамбъл „Полиритмия“, Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров.
В течение на повече от едно десетилетие в Разград се провеждаха Музикални дни „Димитър Ненов“. Името на блестящия български пианист и композитор днес все още не е достатъчно познато както на по-ограничения кръг от професионалисти, така и на по-широката аудитория от любители. Жертва на несправедливи обвинения, включително и политически, на междуличностни интриги, фигурата на Ненов респектира със своето достойнство, със своя аристократизъм, талант и безпристрастност. Музикалните дни „Димитър Ненов“ бяха създадени с активната помощ на Съюза на българските музикални и танцови дейци, с подкрепата също на Съюза на българските композитори, Министерството на културата и др., с ентусиазма и пряката ангажираност на проф. Александър Нейнски, проф. Люба Енчева, проф. Сава Димитров, проф. Георги Робев. През последните години, преодолявайки трудности от организационен и финансов характер, в Разград се провеждат творчески срещи на млади пианисти, прерастващи в международен конкурс „Димитър Ненов“. Пишещият тези редове бе пряк свидетел и участник в това начинание. Запомнящи се бяха размислите и спомените на Лазар Николов, Трифон Силяновски, Галунка Белчева и Лада Брашованова.
Осъществяването на Музикалните дни едва ли щеше да придобие реални форми, ако не бе ефективната помощ и съучастие на отговорни местни институции и лица, на разградското градско и окръжно ръководство.
Жоро бе в своята стихия. Паралелно на Дните той (заедно със своя оркестър или самостоятелно) бе успешен гост на повечето български филхармонии, а също в Германия, Турция, Гърция, Италия, Полша и др.
Два фестивални акцента са останали в паметта ми. След 53-годишна забрава, именно в Разград, през 1981 година, прозвуча, под диригентството на Георги Чимширов, Симфония № 1 на Ненов – творба с уникални художествени достойнства. След шест години в претъпканата местна Художествена галерия Софийският камерен хор „Любомир Пипков“, под диригентството на изключителния музикант Васил Арнаудов, изнесе вълшебна по своето въздействие програма. В нея се открои особено скъпоценен бисер – Неновата песен „Святата“, аранжирана от Арнаудов за дамски хор, по едноименното стихотворение на Елисавета Багряна.
…Жоро сияеше! Неговите апостолски по характера си виждания сякаш вибрираха, преливаха в краски и звуци, венчаващи цялостната му душевност.
През 2005 г. неповторимият Милчо Левиев написа в Златната книга на оркестъра: „Маестро Георги Чимширов е прекрасен диригент с широка музикална култура и вкус. Той доказва, че „провинциални“ оркестри могат да бъдат на високо професионално и артистично ниво“.
Във всеки случай прави са онези, които днес считат, че многодесетилетното присъствие на Чимширов е епоха в разградската музикална култура.
Лъчезар КАРАНЛЪКОВ
P.S. Приживе голямата българска поетеса Миряна Башева написа: „Аз нямам как да стигна до финала, да пусна тоя свят на самотек/. Мен еволюцията ми е дала безсмъртие, защото съм човек/… А ако някой ден – помози Бог! – откаже медицината отсрочка, не бързайте с цветя и некролог/. Предупреждавам: Няма смърт. И точка.“
Дълбок поклон пред светлата ти памет, Жоро!