Вестник Екип 7, 16 януари 2021
Красен Иванов е роден през 1955 година в Разград. Завършил е Българска държавна консерватория в класа по хорово дирижиране на проф. Димитър Русков и оперно-симфонично дирижиране в класа на проф. Иван Бакалов. Специализира оркестрово дирижиране във Ваймар, Германия, при проф. Ролф Ройтерс и в Московската консерватория в класа по оперно-симфонично дирижиране на проф. Генадий Рождественски.
От 1979 година е диригент в Разградската филхармония, а и неин ръководител от 2013 до 2019 година. Диригент е на хор „Железни струни“ и на хора към храма „Св. Николай Чудотворец“. Носител е на престижни национални награди и международни награди, почетен гражданин на Разград.
Защо през последните седмици и месеци културният живот в Разград спи? Заради световната пандемия от ковид, ще отговори всеки. А защо не се е събуждал през последните години? Каква е причината, чия е вината, когато вирусът още не съществуваше?
Изобщо усещаме ли днес потребност от култура, когато нямаме пари да си платим парното, водата, тока…? Е, по същия начин гледа държавата на културния сектор. Това за поредна година затвърждава държавният бюджет, в който за култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело са заделени най-малко пари… отново – 893.4 млн. лева.
С Маестро Красен Иванов мислено надникнахме през времевите процепи, ясно оформили дълбоката пропаст между музиканти и публика, за да потърсим причините за разкъсаната връзка. По въображаемите пътища търсим и отговор на въпроса – възможно ли е усетът на слушателите към класическата музика да се възвърне, или и за този проблем да прехрърлим вината върху коронавируса – та нали засяга рецепторите…
Несъмнено и пандемията, и ограничените средства, които се заделят за изкуство, слагат сериозен отпечатък върху творческата дейност. Такова е отношението на държавата, парите са една от причините, но не и най-основната, разсъждава Маестрото. Влияние оказват още почитателите и изпълнителите. Културният афиш в Разград е доста беден, докато в Русе или Шумен музикалният живот не е спирал. Но причините за това са както обективни, така и субективни, които зависят и от хората, поели управлението на културните институти. Напоследък симфоничното изкуство се неглижира, високата оценка за класическата музика по-скоро е продиктувана от куртоазия. В същото време е оставена на самотек, не си уважаваме дори собствените композитори, а тези, от които зависи просперитетът й, не си мърдат пръста. Необратимите последици са започнали да настъпват преди 10 години, когато голяма част от оркестрантите са се пенсионирали, подмладяване на състава никога не е било възможно, защото музикално училище в Разградско никога не е имало.
„Не се грижим да възпитаваме публика, която да изпитва глад към това изкуство. Връзката с нея е нарушена“, коментира с тъга в гласа дългогодишният диригент на Разградската филхармония. Балансът, към който заслужилият Маестро винаги се е стремял в своята кариера, е между класическата и популярната музика. Министерските изисквания обаче поставят творците в омагьосания кръг, в който 90 на сто от програмата трябва да е съставена от популярна музика, за да осигури продажбата на билети. Така симфоничният оркестър и Театрално-музикалният център се превръщат в търговски дружества въпреки волята и желанието на ръководството. Изкуството се изпразва от съдържание за публиката. Балансът днес е нарушен, а силата на музикантите е в сериозните програми. За да съблюдава поддържането на равновесието, е необходим титуляр на ръководна позиция във Филхармонията, категоричен е Красен Иванов. Защото не е добре хората на изкуството да се превръщат в търговци, симфоничната музика не е стока като домата и сиренето, която да бъде изложена на тезгяха.
Възпитаването на публиката в глад за класическа музика е сложен, продължителен процес и изисква много усилия. Преди години се провеждаха образователни концерти, но днес връзката с младите е прекъсната. Дейността на Филхармонията е изнесена предимно извън Разград, а мястото й е в лудогорския град. Симфоничният оркестър не може да поддържа форма, а изявата му пред местна публика веднъж месечно е крайно недостатъчна, на площада трудно се създават ценители. Освен административните пречки обаче не се усеща глад за класическа музика у самите слушатели, за което говори липсата на полемика относно малкия брой симфонични концерти в Разград. „Лека-полека губим публиката!“, предупреждава музикантът. Ако например в града дойде известен шоумен, ще напълни не само залата, но целия стадион. Голяма е била посещаемостта при гостуването на именити музиканти, многобройна ще бъде публиката пак, сигурен е Маестрото.
„С всеки изминал ден губим публиката, която сме се старали да създадем. Лесно се руши, трудно се създава!“, коментира Маестро Иванов с надеждата да се намери някой, който да обори песимизма му, че безизходица чака не само Разград. За него музиката винаги е била призвание, продължава да твори с градския и църковния хор. Забележителното е, че у дома работи с виртуален оркестър на основата на класически инструменти.
Десислава СТЕФАНОВА