Вестник Екип 7, 16 януари 2021

Красен Иванов е роден през 1955 година в Разград. Завършил е Българска държавна консерватория в класа по хорово дирижиране на проф. Димитър Русков и оперно-симфонично дирижиране в класа на проф. Иван Бакалов. Специализира оркестрово дирижиране във Ваймар, Германия, при проф. Ролф Ройтерс и в Московската консерватория в класа по оперно-симфонично дирижиране на проф. Генадий Рождественски.
От 1979 година е диригент в Разградската филхармония, а и неин ръководител от 2013 до 2019 година. Диригент е на хор „Железни струни“ и на хора към храма „Св. Николай Чудотворец“. Носител е на престижни национални награди и международни награди, почетен гражданин на Разград.
Защо през последните седмици и месеци културният живот в Разград спи? Заради световната пандемия от ковид, ще отговори всеки. А защо не се е събуждал през последните години? Каква е причината, чия е вината, когато вирусът още не съществуваше?
Изобщо усещаме ли днес потребност от култура, когато нямаме пари да си платим парното, водата, тока…? Е, по същия начин гледа държавата на културния сектор. Това за поредна година затвърждава държавният бюджет, в който за култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело са заделени най-малко пари… отново – 893.4 млн. лева.
С Маестро Красен Иванов мислено надникнахме през времевите процепи, ясно оформили дълбоката пропаст между музиканти и публика, за да потърсим причините за разкъсаната връзка. По въображаемите пътища търсим и отговор на въпроса – възможно ли е усетът на слушателите към класическата музика да се възвърне, или и за този проблем да прехрърлим вината върху коронавируса – та нали засяга рецепторите…
Несъмнено и пандемията, и ограничените средства, които се заделят за изкуство, слагат сериозен отпечатък върху творческата дейност. Такова е отношението на държавата, парите са една от причините, но не и най-основната, разсъждава Маестрото. Влияние оказват още почитателите и изпълнителите. Културният афиш в Разград е доста беден, докато в Русе или Шумен музикалният живот не е спирал. Но причините за това са както обективни, така и субективни, които зависят и от хората, поели управлението на културните институти. Напоследък симфоничното изкуство се неглижира, високата оценка за класическата музика по-скоро е продиктувана от куртоазия. В същото време е оставена на самотек, не си уважаваме дори собствените композитори, а тези, от които зависи просперитетът й, не си мърдат пръста. Необратимите последици са започнали да настъпват преди 10 години, когато голяма част от оркестрантите са се пенсионирали, подмладяване на състава никога не е било възможно, защото музикално училище в Разградско никога не е имало.
„Не се грижим да възпитаваме публика, която да изпитва глад към това изкуство. Връзката с нея е нарушена“, коментира с тъга в гласа дългогодишният диригент на Разградската филхармония. Балансът, към който заслужилият Маестро винаги се е стремял в своята кариера, е между класическата и популярната музика. Министерските изисквания обаче поставят творците в омагьосания кръг, в който 90 на сто от програмата трябва да е съставена от популярна музика, за да осигури продажбата на билети. Така симфоничният оркестър и Театрално-музикалният център се превръщат в търговски дружества въпреки волята и желанието на ръководството. Изкуството се изпразва от съдържание за публиката. Балансът днес е нарушен, а силата на музикантите е в сериозните програми. За да съблюдава поддържането на равновесието, е необходим титуляр на ръководна позиция във Филхармонията, категоричен е Красен Иванов. Защото не е добре хората на изкуството да се превръщат в търговци, симфоничната музика не е стока като домата и сиренето, която да бъде изложена на тезгяха.
Възпитаването на публиката в глад за класическа музика е сложен, продължителен процес и изисква много усилия. Преди години се провеждаха образователни концерти, но днес връзката с младите е прекъсната. Дейността на Филхармонията е изнесена предимно извън Разград, а мястото й е в лудогорския град. Симфоничният оркестър не може да поддържа форма, а изявата му пред местна публика веднъж месечно е крайно недостатъчна, на площада трудно се създават ценители. Освен административните пречки обаче не се усеща глад за класическа музика у самите слушатели, за което говори липсата на полемика относно малкия брой симфонични концерти в Разград. „Лека-полека губим публиката!“, предупреждава музикантът. Ако например в града дойде известен шоумен, ще напълни не само залата, но целия стадион. Голяма е била посещаемостта при гостуването на именити музиканти, многобройна ще бъде публиката пак, сигурен е Маестрото.
„С всеки изминал ден губим публиката, която сме се старали да създадем. Лесно се руши, трудно се създава!“, коментира Маестро Иванов с надеждата да се намери някой, който да обори песимизма му, че безизходица чака не само Разград. За него музиката винаги е била призвание, продължава да твори с градския и църковния хор. Забележителното е, че у дома работи с виртуален оркестър на основата на класически инструменти.

Десислава СТЕФАНОВА

 Вестник Екип 7, 28 януари 2021

Лъчезар Каранлъков е музиковед, бивш дългогодишен зам.-прeдседател и гл. секретар на Съюза на българските музикални и танцови дейци, гл.редактор на съюзното издание „Музикални хоризонти“. Преподавател по история на музиката в Националната музикална академия /хабилитационният му труд е „За някои основни философско-естетически възгледи на Димитър Ненов“. В периода 1981-1991 г. е заместник-председател на организационния комитет на Музикални дни „Димитър Ненов“ в Разград. Автор на стотици статии и много филми за българската и европейска музикална култура, включително и на телевизионния филм „Димитър Ненов“ /2 части, 1987 г./.

На 1 януари почина Георги Чимширов (1939-2021). В Разград.

Той бе нестандартна личност. Роден в Чирпан, в града на Яворов и Никола Манев, той сякаш бе всмукал от онзи възрожденски дух, който в днешното ни объркано общество става все по-дефицитен.

Нестандартен е професионалният му път. От дете свири на цигулка. Седмокласникът се изявява като солист на Пловдивската филхармония, под диригентството на незабравимия Добрин Петков. Жоро изпълнява Втория концерт на Николо Паганини. Ръководеният от него чирпански оперетен състав става лауреат на Втория републикански фестивал. Междувременно Чимширов успешно завършва физика и радиоелектроника в някогашния Машинно-електротехнически институт в София. След 1965 година „покорява“ второ висше образование – завършва оперно-симфонично дирижиране в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, в класа на проф. Влади Симеонов.

За Жоро годината 1971 е водоразделна. На 1 октомври 1971 г. е назначен за диригент на Разградския симфоничен оркестър. До смъртта си бе душата на този състав.

Предисторията на Разградския оркестър е изпъстрена с реални факти и романтични легенди (например предполагаемото мимолетно пребиваване в Разград на Ференц Лист около 1848 – 1850 г., инспирирано от своеобразен ориенталски вариант на „вечния“ сюжет за Ромео и Жулиета). Разград тогава е скромен в цялостния си облик, в сравнение с аристократичния Русчук. Но той има и своите духовни стремежи. Един от епицентровете е гимназията „Екзарх Йосиф“ (в нея например учи бъдещият колос на българската култура Боян Пенев, автор на първата и единствена досега българска книга за Бетовен). През 30-те години Разград се гордее със своя талантлив земляк академик Анание Явашов.

Фактите са много и разнопосочни. Чирпанлията Чимширов се интересуваше от тях, добре ги познаваше. Неведнъж се шегуваше, че корените на неговата „нива“, на българското симфонично дело са в Разград. Имаше предвид, че още през 1922 година Илия Бърнев създава първия по рода си симфоничен състав в България. След по-малко от 20 години в центъра на града, с решаващата помощ на една от най-богатите разградски фамилии, е построен Дом на музиканта – уникално събитие в национален мащаб. Тържествено е открит с едно от първите български изпълнения на Деветата Бетовенова симфония.

Жоро добре познаваше историята на втория си „роден“ град. През годините съумя да привлече първокласни музиканти в разградското музикално-творческо всекидневие. Не мога да не спомена диригентите Васил Стефанов, Стефан Вачев, Алипи Найденов, Константин Илиев, Събка Геновска, Иван Бакалов, Николай Тонев, Иван Спасов, Емил Табаков, Красен Иванов и др. Особено близък бе с Илия Темков и с безвременно отишлия си безкомпромисно талантлив старозагорец Димитър Димитров. Днес оркестърът се оглавява от Левон Манукян.

Музикално-обществената дейност на Чимширов бе разностранна. Той бе неуморим труженик, инициатор за провеждането на „Зимни музикални вечери“, „Майски музикални дни“, „Разградска есен“. Солисти в тези и други концертно-фестивални прояви бяха пианистите Люба Енчева, Антон Диков, Николай Евров, Тодор Кювлиев, Жени Захариева, Красимир Гатев, Милена Моллова, Божидар Ноев, Димо Димов, Христо Илиев, Йовчо Крушев, Марио Ангелов; цигуларите Георги Бадев, Боян Лечев, Ваня Миланова, Ангелина Абаджиева; виолончелистът Стефан Попов; певиците Лиляна Барева, Реса Колева, Емилия Максимова, Росица Тренкова, Юлия Миланова, Весела Зорова, Стоянка Христова и др.; Струнен квартет „Димов“ и Клавирно трио „Димитър Ненов“ (Жени Захариева, Ангел Станков и Николай Беспалов), Перкусионен ансамбъл „Полиритмия“, Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров.

В течение на повече от едно десетилетие в Разград се провеждаха Музикални дни „Димитър Ненов“. Името на блестящия български пианист и композитор днес все още не е достатъчно познато както на по-ограничения кръг от професионалисти, така и на по-широката аудитория от любители. Жертва на несправедливи обвинения, включително и политически, на междуличностни интриги, фигурата на Ненов респектира със своето достойнство, със своя аристократизъм, талант и безпристрастност. Музикалните дни „Димитър Ненов“ бяха създадени с активната помощ на Съюза на българските музикални и танцови дейци, с подкрепата също на Съюза на българските композитори, Министерството на културата и др., с ентусиазма и пряката ангажираност на проф. Александър Нейнски, проф. Люба Енчева, проф. Сава Димитров, проф. Георги Робев. През последните години, преодолявайки трудности от организационен и финансов характер, в Разград се провеждат творчески срещи на млади пианисти, прерастващи в международен конкурс „Димитър Ненов“. Пишещият тези редове бе пряк свидетел и участник в това начинание. Запомнящи се бяха размислите и спомените на Лазар Николов, Трифон Силяновски, Галунка Белчева и Лада Брашованова.

Осъществяването на Музикалните дни едва ли щеше да придобие реални форми, ако не бе ефективната помощ и съучастие на отговорни местни институции и лица, на разградското градско и окръжно ръководство.

Жоро бе в своята стихия. Паралелно на Дните той (заедно със своя оркестър или самостоятелно) бе успешен гост на повечето български филхармонии, а също в Германия, Турция, Гърция, Италия, Полша и др.

Два фестивални акцента са останали в паметта ми. След 53-годишна забрава, именно в Разград, през 1981 година, прозвуча, под диригентството на Георги Чимширов, Симфония № 1 на Ненов – творба с уникални художествени достойнства. След шест години в претъпканата местна Художествена галерия Софийският камерен хор „Любомир Пипков“, под диригентството на изключителния музикант Васил Арнаудов, изнесе вълшебна по своето въздействие програма. В нея се открои особено скъпоценен бисер – Неновата песен „Святата“, аранжирана от Арнаудов за дамски хор, по едноименното стихотворение на Елисавета Багряна.

…Жоро сияеше! Неговите апостолски по характера си виждания сякаш вибрираха, преливаха в краски и звуци, венчаващи цялостната му душевност.

През 2005 г. неповторимият Милчо Левиев написа в Златната книга на оркестъра: „Маестро Георги Чимширов е прекрасен диригент с широка музикална култура и вкус. Той доказва, че „провинциални“ оркестри могат да бъдат на високо професионално и артистично ниво“.

Във всеки случай прави са онези, които днес считат, че многодесетилетното присъствие на Чимширов е епоха в разградската музикална култура.

Лъчезар КАРАНЛЪКОВ

P.S. Приживе голямата българска поетеса Миряна Башева написа: „Аз нямам как да стигна до финала, да пусна тоя свят на самотек/. Мен еволюцията ми е дала безсмъртие, защото съм човек/… А ако някой ден – помози Бог! – откаже медицината отсрочка, не бързайте с цветя и некролог/. Предупреждавам: Няма смърт. И точка.“

Дълбок поклон пред светлата ти памет, Жоро!

Кореспондент на БТА в Разград Ванеса Димитрова

Снимки: кореспондент на БТА в Разград Ванеса Димитрова

Разград,  

22.09.2024 21:33

 (БТА)

С празничен концерт на Филхармония „Проф. Димитър Ненов“ Разград отбеляза Деня на независимостта. По повод празника в лудогорския град гостуваха едни от най-известните български солисти – цигуларката Зорница Иларионова и пианистът Георги Черкин. Под диригентството на Левон Манукян в зала „Филхармония“ прозвучаха световни хитове от класическата и филмовата музика. 

Тържествената изявя бе открита от водещия Николай Сяров. Той цитира откъси от Манифеста за провъзгласяване на Независимостта, изчетен от княз Фердинанд на 22 септември през 1908 г. „Концертът тази вечер е посветен на тази бележита дата в историята на България. За нас е чест, че на тази сцена изявени български съвременни творци ще дадат своя заряд и емоция“, каза Сяров. 

В разградската филхармония прозвучаха световноизвестни музикални творби на Моцарт, Бетовен, Чайковски, Камий Сен-Санс, Джордж Гершуин, музика от популярните филми „Хари Потър“, „Карибски пирати“ и др. 

Концертната изява е част от инициативите, организирани от Община Разград по повод 22 септември – Деня на независимостта. Тържествените прояви започнаха в началото на седмицата с откриване на изложба в Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“. Тя включва издания от фонд „Редки и ценни“ на библиотеката, някои от които от времето на историческите събития отпреди 116 години, както и факсимилета на подобни издания и др. Следващото събитие, посветено на празника, бе гостуването в лудогорския град на български творци от издателство „Захари Стоянов“. Визитата им бе част и от Националните културни празници „Албена 2024“. Писателите изнесоха открит урок по история пред ученици от средните училища в Разград и представиха новите си книги в Регионалната библиотека. 

15 October 2014

„Вярвам, че проектът „Фолк, джаз и класика“ ще се наложи като запазена марка на Театрално-музикалния център и това ще се случи, защото в него участват Йълдъз Ибрахимова, Иво Папазов–Ибряма с неговия оркестър „Тракия“ и Разградската филхармония „Димитър Ненов“. Това заяви директорът на културния институт Пламен Панев на пресконференцията, в която участваха и гост-солистите. Йълдъз Ибрахимова заяви, че с огромно удоволствие е приела поканата да участва в новия музикален проект. „Тук целта е чрез смесване на различни видове музика да се привлече по-широк кръг от публика – любители на етно музиката, джаза и класиката“, коментира Ибрахимова. Тя допълни, че проектът ще се развива и обогатява в движение и се надява да привлече много публика. Кларинетистът със световна слава Иво Папазов- Ибряма разкри, че с музикантите от Филхармонията се работи много лесно, защото те са истински професионалисти.Той допълни, че подобен музикален експеримент за пръв път са реализирали в Украйна с Киевския симфоничен оркестър. „Руснаците бяха направили аранжименти на народни песни, които станаха великолепни, занапред мислим да добавим още няколко джазирани мелодии“, допълни Ибряма. Новият музикален спектакъл ще бъде представен утре пред публиката в Русе. След това в петък ще гастролира в Добрич, а на 27 октомври във Варна. Освен турне в цялата страна, има идея през следващата година този продукт да прескочи границите на страната и да се реализира в чужбина Антония ДИМИТРОВА (Екип 7)

Първият тържествен концерт на Държавен симфоничен оркестър – Разград на 25 октомври 1947 г. Гостуват проф. Петко Стайнов, Филип Кутев, гост-солист е проф. Стефан Сугарев от Държавната музикална академия.

За 1-ви октомври – Денят на музиката във фоайето на Държавен архив – Разград е експонирана изложба, посветена на 100 годишнината на Симфоничния оркестър в Разград. Изложбата може да се разгледа в дигитален вариант на фейсбук страницата на архива.

Експозицията проследява музикалната дейност в града от първите стъпки до големите успехи.

Внимателният прочит на музикалната летопис на Разград показва три юбилейни годишнини, които се навършват през 2022 година – 125 години оркестрова дейност в Разград, 100 години от създаването на Симфоничния оркестър и 75 години от одържавяването му. 

Експозицията проследява хронологически основните значими моменти от музикалната история на града. Главният фокус на изложбата е върху юбилея на Симфоничния оркестър. Обхваща материали до 2001 година, от която са последно постъпилите документи от дейността на институцията в Държавен архив – Разград.

Първото споменаване на европейски музикални инструменти в Разград е във вестник „България“, в брой 11 от 25 юни 1862 г. Неизвестният дописник ги нарича „европейски свирки“. „Нашият кореспондент ни пише от Разград, 18 юни: В сряда на 13 сего ся празнува и тука годината от възлязването на Нег. Имп. Величество Султан Абдул-Азиса върху царския престол. Мехкемето и конакът бяха осветени с безбройни кандила, тъй и градът, и чаршията. От икиндия до среднощ ся хвърляха много фишеци и пушки. Всичко беше натруфено и весело, а българчетата с бандъта си от различни европейски свирки разхождаха ся по чаршията с хора и викове: „Да живее царът!“. Дописката е показателна, че години преди Освобождението в града музикалният живот е вече факт.

Музикалните традиции, създадени преди Освобождението в Разград са възприети, оценени и доразвити от редица дейци след 1878 година и благодарение на това градът става едно от най-известните музикални средища в България. Във фондовете на Държавен архив – Разград се пазят значителен брой документи и снимки, отразяващи музикалния живот в града.

В музикалната летопис се откроява името на Алексей Шулговски. През 1884 г. българското Министерство на просвещението, съгласно утвърдените нови учебни програми, поканва от Русия първите няколко учители по нотно пеене. Между тях е и Алексей Шулговски, назначен в Разград. Благодарение на този факт години наред Разградското окръжно училище е едно от малкото в България, в които се изучава като задължителен предмет нотното пеене. Шулговски основава струнен оркестър, в състава на който влизат 16 младежи, с почти пълен комплект музикални инструменти.

През 1897 година по инициатива на Богдан Торчанов (баща на известните не само в България музиканти Иван Торчанов и Тодор Торчанов) се създава любителски струнен оркестър от 25 души към читалище „Развитие“ – Разград. Първият комплект от музикални инструменти и школи е доставен за младите ентусиасти от Лайпциг.

Създаденото през 1904 година музикално дружество „Железни струни“ се превръща в опора на музикалния живот в града. Основателите на музикалното дружество си поставят отговорната задача да издигне музикалното ниво на своите членове и гражданството.

Безспорно най-значителен принос за развитието на музикалната култура в Разград има Симфоничният оркестър. Той има своите предшественици в лицето на няколкото малки инструментални състави, създадени в предходните години. Съзидателно е делото и на разградското читалище „Развитие“, което години наред подготвя разцвета на оркестровото дело в града.

Със симфоничното дело в Разград е свързано името на Илия Бърнев. С него започва една продължителна и системна музикална, предимно оркестрова дейност, в Разград в продължение на 20 години. Илия Бърнев създава много инструменталисти, а с редовните симфонични концерти изгражда традиция и публика, която цени симфоничната музика. Така през 1922 г. Илия Бърнев дирижира първия симфоничен концерт в Разград, с оркестър в състав от около 40 души. В програмата на концерта са изпълнени увертюрата „Егмонт“ от Бетовен и Симфония № 8 „Недовършена“ от Шуберт. Този първи концерт се определя като начало на Разградския симфоничен оркестър.

През 1925 година съставът на оркестъра се увеличава и вече е пълен симфоничен – с обои, фаготи, тимпани и др. Изнасят се по 1-2 концерта годишно, понякога и повече. Така класическата музика става достояние на широк кръг хора.

Професионализмът и отдадеността на първите разградски музиканти създават благоприятен климат в града за изграждане на младите оркестранти. Примерите са многобройни, но е достатъчно да се споменат имената на Димитър Ненов и Влади Симеонов.

През 1945 г. оркестърът вече е под диригентството на Стефан Вачев.

След 25-годишна дейност като самодеен състав, на 1 юли 1947 г. Разградският симфоничен оркестър става държавен – петият държавен оркестър в страната. За одържавяването на оркестъра е назначена комисия от Министерството на информацията и изкуствата, начело с проф. Саша Попов, диригент на Народната филхармония в София. Решено е оркестърът да е в състав от 42 музиканти и един диригент. Конкурсът за диригент е спечелен от Стефан Вачев. Проф. Саша Попов обръща внимание, че разградските музиканти притежават едно от най-важните условия за работа – помещение за репетиция, това е Музикалният дом.

Така Разград става най-малкият град с държавен симфоничен оркестър.

На 25 октомври 1947 г. се състои първият тържествен концерт на Държавния симфоничен оркестър, предаван по Радио Варна, Гостуват проф. Петко Стайнов, Филип Кутев, гост-солист е проф. Стефан Сугарев от Държавната музикална академия.

През концертите на оркестъра преминават значителен брой известни наши и чужди инструменталисти, солисти и певци.

През 1964 г. Разградският симфоничен оркестър е закрит като държавен. От 1967 г. възстановява дейността си като професионален оркестър към читалище „Развитие“.

Следват десетилетия на успехи и още промени за оркестъра. От 23 април 1987 г. с решение на Общински съвет – Разград се извършва отделяне на Симфоничния оркестър от читалище „Развитие“. От 1994 г. оркестърът прераства в Разградска филхармония. С решение на Общински съвет – Разград от 23 юли 2001 г. се извършва промяна в наименованието – в Разградска филхармония „Проф. Димитър Ненов“. Главен художествен ръководител на Филхармонията е Георги Чимширов, диригент е Красен Иванов.

Симфоничният оркестър и музикалните среди в Разград отдават първостепенно внимание към творчеството на българските композитори. Провежда се културният цикъл – „Разградска есен“, Пролетните музикални дни „Димитър Ненов“, конкурсът за млади пианисти „Димитър Ненов“ и др.

Дейността и постиженията на оркестъра са най-добре обобщени в оценката, която дава акад. Петко Стайнов: „Аз не зная колко са и кои са тези градове в България, които могат да ни представят ако не симфоничния оркестър, то друго някое културно дело с размера на Разградския симфоничен оркестър”.

Д-р Дарина КОЛЕВА
(Екип 7)